Според една от по-новите теории, подкрепена от мнозина историци, е фермер

Според една от по-новите теории, подкрепена от мнозина историци, е фермер от 13 век на име Робърт Годберд, който не е тъкмо захаросания, доблестен човек от филмите. Престъпленията към Нотингамшир и околните графства, в които той и неговата група хайдути са упрекнати, са обири, палежи, набези на духовници и убийства. Историята им обаче постепенно се трансформира с времето, с цел да дава отговор на все по-езическа публика, в съпоставяне със средновековно население, което е привикнало с принуждение и намира дейностите на Годберг за напълно естествени.

Крал Ричард Лъвското сърце венчае Робин и Мериан

Фермерът и другарите му все пак се опълчват на един тиранин, който държи с желязна хватка обширните горски региони на Нотингамшир. Крал Джон налага Закона за горите, който дава на кралския двор извънреден достъп до големи сектори от ловни полета и ги затваря за елементарните хора. По този метод, морално видяно, дейностите на Годберг са оправдани от въпросните елементарни хора като нужни за богатството и свободата на всички тях.

Има редица други свидетелства за герои близки до Робин Худ с сходни имена и животи, които живеят в интервал от към 150 години, когато се счита, че той е живял. Най-ранният е Робърт Ход от Сайрънсестър, крепостен селяндур, който  живее в дома на абат в Глостършир. Той убива един жрец при започване на 13 век, след което бяга със съучастниците си, само че след това е хванат. Четирима други Робърт-Ходи живеят през 1265 година и вземат участие в борбата при Ившам по времето на крал Хенри. Всеки от тях става дезертьор и престъпник по разнообразни аргументи, в това число обир и навлизане в абатство в Йоркшир, което може да изясни как образът на монахът Тък в последна сметка се появява в по-късните приказки и филми. По-късно двама Робин-Ходовци изникват надлежно като стрелец в гарнизон на остров Уайт и като човек, затворен за влизане в Кралската гора и лов на елени през 1354 година Името Робърт е постоянно срещано по това време, а семейството Ход евентуално идва от остарялата британска дума за було за глава.

С множеството сходни герои, които съществуват по времето, когато се появява легендата за Робин Худ, не е изненадващо, че историците имат проблеми да посочат същинския. Най-ранните митове за Робин Худ даже не разказват за неговите подвизи: те не загатват проблемите на времето, идеята му или интервала, в които е деен, а единствено че е пакостник, който живее в и към Шерууд или Барнсдейл. Освен това има и многочислени разкази за хора от 13 и 14 век, които сменят имената си на Робин Худ или на Малкия Джон, което допуска, че историята е постигнала известна известност даже тогава, макар че приемането на името на някой известен герой – фиктивен или действителен – е постоянно срещано измежду нарушителите по това време.

Този Робин Худ няма брачна половинка или семейство, няма земя и сигурно няма купа. Не е посочена причина за закононарушенията му, а неговите характерностите евентуално са извлечени от редица реални нарушители по това време. Един от най-показателните аспекти на историите за нео е езикът, на който са написани: до 1362 година, когато Парламентът постановява, че британският би трябвало да се употребява в кралския двор, в страната се приказва необятно френски – а даже най-ранните истории за Робин са на британски, което оказва помощ да се откри интервала на произхода им.

До 14 и 15 век приказките за Робин Худ вече имат известна популярност, защото са популяризират на обичайните първомайски празници и се записват в пиеси и балади. Пиесите „ Робин Худ и Братята “ и „ Робин Худ и Потър “ са създадени специално за Първомайските игри през 1560 година и са основани на по-ранни балади със същото име. През този интервал неговата тайфа мъже стартира да се събира от разнообразни места, а Робин е декориран с всевъзможни елементи и качества. Историите за героя стартират да се популяризират отвън графствата на междинните земи и в края на 15 век той се загатва в пиеси, написани в Съмърсет и Рединг. Той е добре прочут даже на Хенри VIII и неговия кралски двор. Кралят чества Първи май като влиза в покоите на кралица Екатерина Арагонска дружно със своите благородници, „ облечени като Робин Ход и хората му “, съгласно „ Хрониката на Хол “ от Едуард Хол, академик от 16 век.

Идеята, че Робин е свален от престола си аристократ и че съществува някакъв любовен триъгълник сред крал Джон, лейди Мериън и него, продължава да съществува в някои истории и през днешния ден. Но с прибавянето на ухажор и то от доблестен генезис, Робин Худ от 16 век прави прехода от жесток палач и апаш към по-морален воин, на когото повечето публични класове могат да се възхищават и да се припознаят в него, човек със обективна идея, изправил се против злобен държател. Статутът му на нарушител е намален само до линия от характера като прибавя детайл на драмата към историята, а не дефинира напълно.

От 16 век нататък, с появяването на печатната машина, историята на Робин става доста по-изискана и по-популярна. През идващите няколко века персонажите и историите ще се трансформират, с цел да станат все по-интересни и да дават отговор на проблемите на идващите генерации. Робин Худ от 18 век, да вземем за пример, се сблъсква с фарсови обстановки – баладите от това време приказват за поредност от търговци, които надхитряват нещастния мъж, до момента в който Шерифът от Нотингам е единственият, който Робин тормози. Той се облича като духовник в „ Златната премия на Робин Худ “ и краде от двама свещеници от 500 лири – близо 10 000 английски лири в днешни пари – преди да бъде заловен и да призове мъжете си на помощ със своя рог.

Викторианците, известни с полирането на историята със личен жанр и полезности, също не се тормозят да оставят отпечатък върху Робин Худ. Към средата на 19 век цената и успеваемостта на печатането на книги към този момент ги вършат налични за масите. Американският публицист и илюстратор Хауърд Пайл взема обичайна национална приказка за Робин Худ и я приспособява към версията, която личните му деца му описват като я разрушава в серия разкази, наречена „ Веселите завършения на Робин Худ “, които стават извънредно известни. Неговият герой е честен човеколюбец, който ще създаде герой на народа, който взима от богатите и дава на бедните.

Когато се появи създателят Терънс Ханбъри Уайт, историята за Робин Худ към този момент е измежду най-известните в света. Уайт прави крачка напред и вкарва Робин Худ и неговите Весели мъже в романа си „ Мечът в камъка “, който ще се превърне във филм на Дисни четвърт век по-късно.

Късният 20 век и развиването на невероятния феномен, който е киното, носят със себе си голям брой акомодации, множеството от които не са далечни даже на версиите от 16 век. Филмът на Шон Конъри и Одри Хепбърн „ Робин и Мариан “ демонстрира огромна част от романтиката в легендата, само че и за първи път слага крал Ричард като не толкоз благосклонен воин. Телевизионният сериал „ Робин от Шерууд “ прибавя мюсюлмански персонаж под формата на Насир Сарацинът.